Работна заплата

Минималната работна заплата (МРЗ) е минимална цена на пазара на труда. Тя представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си. Формира се непазарно (не под влиянието на търсенето и предлагането), а административно от държавата.

Много от поддръжниците на минималната заплата твърдят, че тя е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което смятат, че им е базисно необходимо.

От друга страна, либертарианското схващане за изкривяването на пазара на труда чрез държавна регулация на МРЗ е, че води до безработица, тъй като работодателя би уволнил работника при финансова невъзможност да му увеличи заплатата или би калкулирал увеличението в цената на продукта, с което натоварва крайния потребител. В случая правителството получава по-голям доход от ДДС както и стабилизиране на дяла на сивата икономика и потенциалното ѝ увеличаване.

В българското законодателство се е наложило понятието минимална месечна работна заплата. На тази основа от определените работни дни се изчисляват дневното и седмично минимално възнаграждение. Понятието минимална месечна работна заплата се налага от Кодекса на труда, който вменява като задължение определянето ѝ от Министерски съвет. Оттук с нарочно постановление Министерски съвет определя регулярно размера на минималната месечна работна заплата и периода, след който тя следва да бъде актуализирана.